3 июн. 2007 г., 22:06

Последната сълза

660 0 0
 

Безкрайни борби,

а врагът - един и същ,

всесилен, непобедим във лудостта си -

да, врагът съм аз...

Убивам се, разкъсвам се,

разнищвам се...

Мразя се...

Обичам го...

Живота...

Но той...

Той ме ненавижда!

Надцених го...

Искам твърде много...

Той няма толкова...

Не и за мен...

За мен има само сълзи...

Много сълзи,

кървави реки...
Но днес всичко ще се промени!

Да, дойде денят...

Днес ще пролея последната сълза!

Не ще му дам да ме подмине на него,

на живота...

Ще бъде той подминатият този път...

А пък аз - крилата -

ще бъда новата звезда -

изгряла в сивия беззвезден небосвод...

Да, ще грея отвисоко!

Това ще е изстрадалата ми усмивка...

Това ще е последната сълза...


... После ще си отдъхна...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лилия Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...