2 окт. 2024 г., 12:52

Последни думи

650 0 0

Не ме е страх да не живея вечно.

Но аз всеки ден го изживявам,

сякаш сред хората ми е последен

и себе си вече не предавам.

 

Не ме е страх сега тази обич твоя

да ме прегърне, за да изпепели
у мен цялото желание да се боря.

Убивай ме бавно, ако прецениш.

 

Не ме е страх. Изтръгни звездите,

скрити зад тъмносиния ми плащ.

Извади ми светлината от очите

и превърни надеждата ми в плач.

 

Не ме е страх и съм приела,

че е част от твоята природа

небето, което дава ти криле,

да го помрачиш с отрова.

 

Не ме е страх дори сега, щом ти

кръжиш над мене като хищник.

Сърцето в мен ще ти прости

дори в ръцете ти да е разбито.

 

Не ме е страх, но ти плаши се!

От това как губиш ме неосъзнато.

Няма да живея вечно във тъмите,

правещи мълчанието ти злато.

 

Не ме е страх да не живея вечно,

или сама да крача по света.

Да те няма ще ми бъде мъчно,

но се обичам и ще те освободя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангела Топалова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...