2 окт. 2024 г., 12:52

Последни думи

651 0 0

Не ме е страх да не живея вечно.

Но аз всеки ден го изживявам,

сякаш сред хората ми е последен

и себе си вече не предавам.

 

Не ме е страх сега тази обич твоя

да ме прегърне, за да изпепели
у мен цялото желание да се боря.

Убивай ме бавно, ако прецениш.

 

Не ме е страх. Изтръгни звездите,

скрити зад тъмносиния ми плащ.

Извади ми светлината от очите

и превърни надеждата ми в плач.

 

Не ме е страх и съм приела,

че е част от твоята природа

небето, което дава ти криле,

да го помрачиш с отрова.

 

Не ме е страх дори сега, щом ти

кръжиш над мене като хищник.

Сърцето в мен ще ти прости

дори в ръцете ти да е разбито.

 

Не ме е страх, но ти плаши се!

От това как губиш ме неосъзнато.

Няма да живея вечно във тъмите,

правещи мълчанието ти злато.

 

Не ме е страх да не живея вечно,

или сама да крача по света.

Да те няма ще ми бъде мъчно,

но се обичам и ще те освободя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангела Топалова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...