Не ме е страх да не живея вечно.
Но аз всеки ден го изживявам,
сякаш сред хората ми е последен
и себе си вече не предавам.
Не ме е страх сега тази обич твоя
да ме прегърне, за да изпепели
у мен цялото желание да се боря.
Убивай ме бавно, ако прецениш.
Не ме е страх. Изтръгни звездите,
скрити зад тъмносиния ми плащ.
Извади ми светлината от очите
и превърни надеждата ми в плач.
Не ме е страх и съм приела,
че е част от твоята природа
небето, което дава ти криле,
да го помрачиш с отрова.
Не ме е страх дори сега, щом ти
кръжиш над мене като хищник.
Сърцето в мен ще ти прости
дори в ръцете ти да е разбито.
Не ме е страх, но ти плаши се!
От това как губиш ме неосъзнато.
Няма да живея вечно във тъмите,
правещи мълчанието ти злато.
Не ме е страх да не живея вечно,
или сама да крача по света.
Да те няма ще ми бъде мъчно,
но се обичам и ще те освободя.
© Ангела Топалова Всички права запазени