Не ме е страх да не живея вечно.

Но аз всеки ден го изживявам,

сякаш сред хората ми е последен

и себе си вече не предавам.

Не ме е страх сега тази обич твоя

да ме прегърне, за да изпепели
у мен цялото желание да се боря.

Убивай ме бавно, ако прецениш.

Не ме е страх. Изтръгни звездите,

скрити зад тъмносиния ми плащ.

Извади ми светлината от очите

и превърни надеждата ми в плач.

Не ме е страх и съм приела,

че е част от твоята природа

небето, което дава ти криле,

да го помрачиш с отрова.

Не ме е страх дори сега, щом ти

кръжиш над мене като хищник.

Сърцето в мен ще ти прости

дори в ръцете ти да е разбито.

Не ме е страх, но ти плаши се!

От това как губиш ме неосъзнато.

Няма да живея вечно във тъмите,

правещи мълчанието ти злато.

Не ме е страх да не живея вечно,

или сама да крача по света.

Да те няма ще ми бъде мъчно,

но се обичам и ще те освободя.