25 нояб. 2007 г., 12:24

Последни думи

790 0 6

Къде? Нима за теб приключи всичко?
Нима е лесно да забравиш любовта?
Как? Нима за теб е толкоз лесно
да отхвърлиш, да подминеш обичта?

 

Не, има още огън в тебе, зная,
нека си дадем надежда в нощта.
Погледни ме, в очите ми има искри,
значи може да възкресим любовта...

 

Не... Нищо не свършва толкова лесно,
все още аз вярвам във нашта съдба.
Ела, потопи се във моята нежност,
ела, не свършва, сега се роди любовта...

 

 30.08.2007

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александра Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...