Къде? Нима за теб приключи всичко?
Нима е лесно да забравиш любовта?
Как? Нима за теб е толкоз лесно
да отхвърлиш, да подминеш обичта?
Не, има още огън в тебе, зная,
нека си дадем надежда в нощта.
Погледни ме, в очите ми има искри,
значи може да възкресим любовта...
Не... Нищо не свършва толкова лесно,
все още аз вярвам във нашта съдба.
Ела, потопи се във моята нежност,
ела, не свършва, сега се роди любовта...
30.08.2007
© Александра Георгиева All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
