revlio (Тодор Иванов)
9 2
2 февр. 2014 г., 21:32

Последният ден на един защитник 

  Поэзия » Другая
904 0 5

Той гледаше към тавана в тъмната болнична стая.

Очите му бяха изпълнени с болка - аз зная.

Животът напускаше тялото му.

Часовникът сочеше, че изтича времето и то цялото му.

 

Душата режисираше спомени,

в които той бе млад и изпълнен със сила,

но тялото знаеше, че болестта бе го надвила.

 

Като зрител с широко отворени зеници, преглеждаше

откъси от живота си - сякаш четеше

страници от хиляди дневници.

 

Съдбата се бе произнесла с жестока присъда и

за него бе ясно.

Знаеше, че затвори ли очи,

никога няма да стане от леглото, тъй тясно.

 

Той не плачеше и не сновеше, дори когато

страшно болеше.

Макар че краят наближаваше - не съжаляваше,

защото през целия си живот слабите защитаваше

и съвети им даваше.

Толкова чужди съдби на раменете си той носеше,

но нито веднъж не го чух за почивка да просеше.

 

Аз зная, че ти си там където

най-добре се вижда неправдата -

най-високите части в небето.

 

Почивай в мир, защитнико, и бди над нас!

 

В памет на дядо ми адв. Тодор Карагеоргиев

© Тодор Иванов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви приятели!
  • Поклон!
  • Поклон!Ще помълча.Трябва да си щастлив, че си го имал и е бил в твоя живот!
  • Достойно изразяваш своята привързаност и уважение!
    А заглавието наистина е многопланово и запомнящо се!
  • Тъжна истина... Но най- доброто, което можеш да направиш в този живот е да помагаш на другите, да си човечен. А дядо ти, очевидно е бил такъв човек.Браво и поклон!

    П.С. Харесах и заглавието - различно и загатващо
Предложения
: ??:??