Последният ден на един защитник
Той гледаше към тавана в тъмната болнична стая.
Очите му бяха изпълнени с болка - аз зная.
Животът напускаше тялото му.
Часовникът сочеше, че изтича времето и то цялото му.
Душата режисираше спомени,
в които той бе млад и изпълнен със сила,
но тялото знаеше, че болестта бе го надвила.
Като зрител с широко отворени зеници, преглеждаше
откъси от живота си - сякаш четеше
страници от хиляди дневници.
Съдбата се бе произнесла с жестока присъда и
за него бе ясно.
Знаеше, че затвори ли очи,
никога няма да стане от леглото, тъй тясно.
Той не плачеше и не сновеше, дори когато
страшно болеше.
Макар че краят наближаваше - не съжаляваше,
защото през целия си живот слабите защитаваше
и съвети им даваше.
Толкова чужди съдби на раменете си той носеше,
но нито веднъж не го чух за почивка да просеше.
Аз зная, че ти си там където
най-добре се вижда неправдата -
най-високите части в небето.
Почивай в мир, защитнико, и бди над нас!
В памет на дядо ми адв. Тодор Карагеоргиев
© Тодор Иванов All rights reserved.
