Последният изстрел

(по Андрей Головин)

Ваша Женственост, Ваше Величество,
разрешете ми недореченост...
Днес ще бъда адски приличен... 
а приличното е обречено...

Ние все губим, Ваше Височество...
Светът се събира в роса... и в сълза...
Все искат ръката... Дали е пророчество?!
Къде се предлага Душа за Душа?!

Има Раздели, Ваше Лиричество...
макар на екрана... от тях най-боли...
Тече от небето река електрическа,
а вътре, в душата... все вали ли, вали...

Ние изгаряме, Избягала в Тихото...
Вашето бягство е някак бесмислено...
Какво ни убива?! Чуждите стихове
или очите, до тебе, са последният изстрел...