21 нояб. 2018 г., 11:14

Последният каприз на есента 

  Поэзия » Другая
483 6 7

Дъждът 

разчупва питата на тишината

на малки късчета живот.

Кълват я птиците,

претърсващи водата,

за къшея, оставен им от Теб.

 

Когато го намерят 

се боричкат

за по-голямата троха.

В олуците,

със стон, изтича

последният каприз на есента.

 

Повдига се,

полекичка, мъглата

над спомена за хубавите дни.

Тогава

се пързаляхме с шейната

и чакахме снегът да се стопи.

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??