Nov 21, 2018, 11:14 AM

Последният каприз на есента 

  Poetry » Other
484 6 7

Дъждът 

разчупва питата на тишината

на малки късчета живот.

Кълват я птиците,

претърсващи водата,

за къшея, оставен им от Теб.

 

Когато го намерят 

се боричкат

за по-голямата троха.

В олуците,

със стон, изтича

последният каприз на есента.

 

Повдига се,

полекичка, мъглата

над спомена за хубавите дни.

Тогава

се пързаляхме с шейната

и чакахме снегът да се стопи.

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??