Дъждът
разчупва питата на тишината
на малки късчета живот.
Кълват я птиците,
претърсващи водата,
за къшея, оставен им от Теб.
Когато го намерят
се боричкат
за по-голямата троха.
В олуците,
със стон, изтича
последният каприз на есента.
Повдига се,
полекичка, мъглата
над спомена за хубавите дни.
Тогава
се пързаляхме с шейната
и чакахме снегът да се стопи.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
