Последният каприз на есента
Дъждът
разчупва питата на тишината
на малки късчета живот.
Кълват я птиците,
претърсващи водата,
за къшея, оставен им от Теб.
Когато го намерят
се боричкат
за по-голямата троха.
В олуците,
със стон, изтича
последният каприз на есента.
Повдига се,
полекичка, мъглата
над спомена за хубавите дни.
Тогава
се пързаляхме с шейната
и чакахме снегът да се стопи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени
