1 сент. 2010 г., 19:59

Последният ми букет...

764 0 2

(провокирано от "Последната ми утринна молитва" -

Валери Станков)

 

Тя, сутринта, от загуби е трудна...

а изгревът е пепел катарактена...

Светът се стапя... Толкова е мудно...

Куршум в челото и не ща антракти!

 

Дантелена раздяла е Нощта изцяло.

Хихикаща, Луната ме изгаря.

На инсулин, Надеждата е вяла,

като празна кутийка цигари...

 

Животът изтича... Малко остана...

Бялата риза... Костюмът... Куплет...

Ще счупят вратата... а аз, на дивана,

ще стискам в ръцете, за тебе, букет...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Дяков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...