ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
11 855

1 сент. 2010 г., 19:59

Последният ми букет...

Поэзия » Любовная

776 0 2

(провокирано от "Последната ми утринна молитва" -

Валери Станков)

Тя, сутринта, от загуби е трудна...

а изгревът е пепел катарактена...

Светът се стапя... Толкова е мудно...

Куршум в челото и не ща антракти!

Дантелена раздяла е Нощта изцяло.

Хихикаща, Луната ме изгаря.

На инсулин, Надеждата е вяла,

като празна кутийка цигари...

Животът изтича... Малко остана...

Бялата риза... Костюмът... Куплет...

Ще счупят вратата... а аз, на дивана,

ще стискам в ръцете, за тебе, букет...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.4K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Поэзия 5.3K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.8K 5.0