Последният ми букет...
(провокирано от "Последната ми утринна молитва" -
Валери Станков)
Тя, сутринта, от загуби е трудна...
а изгревът е пепел катарактена...
Светът се стапя... Толкова е мудно...
Куршум в челото и не ща антракти!
Дантелена раздяла е Нощта изцяло.
Хихикаща, Луната ме изгаря.
На инсулин, Надеждата е вяла,
като празна кутийка цигари...
Животът изтича... Малко остана...
Бялата риза... Костюмът... Куплет...
Ще счупят вратата... а аз, на дивана,
ще стискам в ръцете, за тебе, букет...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
