ZEMEDELEC (Красимир Дяков) ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
11 855
Sep 1, 2010, 7:59 PM

Последният ми букет...

  Poetry » Love
765 0 2

(провокирано от "Последната ми утринна молитва" -

Валери Станков)

 

Тя, сутринта, от загуби е трудна...

а изгревът е пепел катарактена...

Светът се стапя... Толкова е мудно...

Куршум в челото и не ща антракти!

 

Дантелена раздяла е Нощта изцяло.

Хихикаща, Луната ме изгаря.

На инсулин, Надеждата е вяла,

като празна кутийка цигари...

 

Животът изтича... Малко остана...

Бялата риза... Костюмът... Куплет...

Ще счупят вратата... а аз, на дивана,

ще стискам в ръцете, за тебе, букет...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Дяков All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0