Sep 1, 2010, 7:59 PM

Последният ми букет... 

  Poetry » Love
556 0 2

(провокирано от "Последната ми утринна молитва" -

Валери Станков)

 

Тя, сутринта, от загуби е трудна...

а изгревът е пепел катарактена...

Светът се стапя... Толкова е мудно...

Куршум в челото и не ща антракти!

 

Дантелена раздяла е Нощта изцяло.

Хихикаща, Луната ме изгаря.

На инсулин, Надеждата е вяла,

като празна кутийка цигари...

 

Животът изтича... Малко остана...

Бялата риза... Костюмът... Куплет...

Ще счупят вратата... а аз, на дивана,

ще стискам в ръцете, за тебе, букет...

© Красимир Дяков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??