15 янв. 2005 г., 11:36
Последен стон,
Откъснат вопъл...
За едно море създадено
със толкова любов и нежност.
И сълзи, сякаш от кристал,
и пясъчни мечти
потъват в синята безбрежност.
И тебе търсят пак – на дъното,
В очакване на твоята усмивка.
А тя я няма вече там...
Умирала е бавно
заедно със всеки спомен, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация