Последният останал спомен

Poetry

1.5K 0 3

Последен стон,

Откъснат вопъл...

За едно море създадено

със толкова любов и нежност.

И сълзи, сякаш от кристал,

и пясъчни мечти

потъват в синята безбрежност.

И тебе търсят пак – на дъното,

В очакване на твоята усмивка.

А тя я няма вече там...

Умирала е бавно

заедно със всеки спомен,

погубен от угасващия пламък.

Аз търсех в теб спасение,

защото душата ми...

Да! Тя умираше в забрава.

И търсеше във теб това,

което вече нямаш.

И молеше за капка топлина.

Разбрах - ти не си това,

което беше...

Всичко вече е различно.

И няма смисъл да се боря,

за да съживя угасналият огън.

Огънят е вече пепел,

а пепелта не може да гори.

Само тлее...Да!Само тлее...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

^Miss^sixty^ (Милица)

Винаги има смисал за борба стига да имаш стимол...поздревления мн добро произведение теди

2005-11-03T22:13:00+02:00
Pepina (Пепа Деличева)

Да, това е една красива, тъжна изповед!, Но една 6-ица може да съживи угасналият огън

2005-01-16T01:19:48+02:00
горицаЗелена (Нели Димитрова)

Хареса ми искреното и носталгично-нежното чувство в този стих!

2005-01-15T12:21:58+02:00