Последният останал спомен
Последен стон,
Откъснат вопъл...
За едно море създадено
със толкова любов и нежност.
И сълзи, сякаш от кристал,
и пясъчни мечти
потъват в синята безбрежност.
И тебе търсят пак – на дъното,
В очакване на твоята усмивка.
А тя я няма вече там...
Умирала е бавно
заедно със всеки спомен,
погубен от угасващия пламък.
Аз търсех в теб спасение,
защото душата ми...
Да! Тя умираше в забрава.
И търсеше във теб това,
което вече нямаш.
И молеше за капка топлина.
Разбрах - ти не си това,
което беше...
Всичко вече е различно.
И няма смисъл да се боря,
за да съживя угасналият огън.
Огънят е вече пепел,
а пепелта не може да гори.
Само тлее...Да!Само тлее...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Всички права запазени
, Но една 6-ица може да съживи угасналият огън
