19 окт. 2008 г., 05:25

Последно

1.1K 0 9
 

Последен стон в сърцето ми за тебе,

последна нощ за теб горя.

Безсмислено е, а и нямам време...

За кога да бъда толкова добра?...

 

Последен стон, а нещо се пречупва,

треперя като лист, посрещащ есента.

Отронва се частица от сърцето,

по лицето стича се замръзваща сълза.

 

Колко чаках те и те отричах?

Колко пъти бдях над теб?

Колко в храма на колене молех се,

със свещ в ръка и най-отпред?...

 

А утре няма да ме има,

дори да ме потърсиш за момент.

Ще бъда само тъжен спомен,

като леденото кубче в чашата пред теб...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангелина Петкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Какво-незашеметяваща поезия!?Някой тук не разбира(и това не съм аз!
    Поздравления за прекрасните стихове,които прочетох от теб,много са хубави!А...истина е ,че на едни места малко запъва...
    Николай!
  • Направих си труда да попрочета някои твои неща. Не лошо, но не ме докосва, а очаквах нещо наистина зашеметяващо, имайки предвид коментарите, които си позволяваш да правиш.
  • може да се карате тук в коментарите и, въпреки че сигурно е нормално човек да се озлобява, когато някой говори нещо лошо по негов адрес, няма как да си изкривя душата - пишеш! и то страхотно! поздравявам те!
  • Рен... момичетата на по 14 15... наистина пишат.. дори и по-добре от 17-сет годишни като тебе такива много надарени в устата ама не и литературно айде бягай пред блока си играй с другите деца!ти и поезия?! две несъвместими неща
  • За това-дори няма да си направя труда да те коментирам!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...