19.10.2008 г., 5:25

Последно

1.1K 0 9
 

Последен стон в сърцето ми за тебе,

последна нощ за теб горя.

Безсмислено е, а и нямам време...

За кога да бъда толкова добра?...

 

Последен стон, а нещо се пречупва,

треперя като лист, посрещащ есента.

Отронва се частица от сърцето,

по лицето стича се замръзваща сълза.

 

Колко чаках те и те отричах?

Колко пъти бдях над теб?

Колко в храма на колене молех се,

със свещ в ръка и най-отпред?...

 

А утре няма да ме има,

дори да ме потърсиш за момент.

Ще бъда само тъжен спомен,

като леденото кубче в чашата пред теб...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангелина Петкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Какво-незашеметяваща поезия!?Някой тук не разбира(и това не съм аз!
    Поздравления за прекрасните стихове,които прочетох от теб,много са хубави!А...истина е ,че на едни места малко запъва...
    Николай!
  • Направих си труда да попрочета някои твои неща. Не лошо, но не ме докосва, а очаквах нещо наистина зашеметяващо, имайки предвид коментарите, които си позволяваш да правиш.
  • може да се карате тук в коментарите и, въпреки че сигурно е нормално човек да се озлобява, когато някой говори нещо лошо по негов адрес, няма как да си изкривя душата - пишеш! и то страхотно! поздравявам те!
  • Рен... момичетата на по 14 15... наистина пишат.. дори и по-добре от 17-сет годишни като тебе такива много надарени в устата ама не и литературно айде бягай пред блока си играй с другите деца!ти и поезия?! две несъвместими неща
  • За това-дори няма да си направя труда да те коментирам!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...