19.10.2008 г., 5:25 ч.
Последно
Последен стон в сърцето ми за тебе,
последна нощ за теб горя.
Безсмислено е, а и нямам време...
За кога да бъда толкова добра?...
Последен стон, а нещо се пречупва,
треперя като лист, посрещащ есента.
Отронва се частица от сърцето,
по лицето стича се замръзваща сълза.
Колко чаках те и те отричах?
Колко пъти бдях над теб?
Колко в храма на колене молех се,
със свещ в ръка и най-отпред?...
А утре няма да ме има,
дори да ме потърсиш за момент.
Ще бъда само тъжен спомен,
като леденото кубче в чашата пред теб...
© Ангелина Петкова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Направих си труда да попрочета някои твои неща. Не лошо, но не ме докосва, а очаквах нещо наистина зашеметяващо, имайки предвид коментарите, които си позволяваш да правиш.
-
може да се карате тук в коментарите и, въпреки че сигурно е нормално човек да се озлобява, когато някой говори нещо лошо по негов адрес, няма как да си изкривя душата - пишеш! и то страхотно! поздравявам те!
-
Рен... момичетата на по 14 15... наистина пишат..
дори и по-добре от 17-сет годишни като тебе такива много надарени в устата ама не и литературно айде бягай пред блока си играй с другите деца!ти и поезия?! две несъвместими неща -
За това-дори няма да си направя труда да те коментирам!
-
На места ритъма куца (:
-
Много истинско и добре написано
-
Хубав финал! Тъжен, но хубав!
-
много хубаво...с обич за теб...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Поздравления за прекрасните стихове,които прочетох от теб,много са хубави!А...истина е ,че на едни места малко запъва...
Николай!