19 oct 2008, 5:25

Последно

1.1K 0 9
 

Последен стон в сърцето ми за тебе,

последна нощ за теб горя.

Безсмислено е, а и нямам време...

За кога да бъда толкова добра?...

 

Последен стон, а нещо се пречупва,

треперя като лист, посрещащ есента.

Отронва се частица от сърцето,

по лицето стича се замръзваща сълза.

 

Колко чаках те и те отричах?

Колко пъти бдях над теб?

Колко в храма на колене молех се,

със свещ в ръка и най-отпред?...

 

А утре няма да ме има,

дори да ме потърсиш за момент.

Ще бъда само тъжен спомен,

като леденото кубче в чашата пред теб...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангелина Петкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Какво-незашеметяваща поезия!?Някой тук не разбира(и това не съм аз!
    Поздравления за прекрасните стихове,които прочетох от теб,много са хубави!А...истина е ,че на едни места малко запъва...
    Николай!
  • Направих си труда да попрочета някои твои неща. Не лошо, но не ме докосва, а очаквах нещо наистина зашеметяващо, имайки предвид коментарите, които си позволяваш да правиш.
  • може да се карате тук в коментарите и, въпреки че сигурно е нормално човек да се озлобява, когато някой говори нещо лошо по негов адрес, няма как да си изкривя душата - пишеш! и то страхотно! поздравявам те!
  • Рен... момичетата на по 14 15... наистина пишат.. дори и по-добре от 17-сет годишни като тебе такива много надарени в устата ама не и литературно айде бягай пред блока си играй с другите деца!ти и поезия?! две несъвместими неща
  • За това-дори няма да си направя труда да те коментирам!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...