unit (Без Име)
4 12
28 янв. 2007 г., 22:54

Последно 

  Поэзия
720 0 10

И ослепях, и оглушах...

Светът потъна в тъмнината...

Бе само миг... Разбрах...,

че няма път нататък...

 

И притъмнях, и се смалих...

Сърцето си дори не чувам...

Със гума... просто се изтрих...

От днес... дори не съществувам...

© Без Име Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Мисля си.. Не, даже знам.. Който е Живял, е готов да "умре".. Това вътрешно умиране дори е полезно.. Осъзнаваш още веднъж истински важните за теб неща.. Претегляш живота си дотук. Разбираш оставил ли си или не нещо след себе си... Какво не си успял да направиш. След тази равносметка или си намираш, или не си намираш причини да "останеш". Това е риска. Който рискува да "умре" поне има шанса да се "роди" отново... Благодаря на всички.. за топлите думи..
  • Досега била съм Синя, а всъщност аз съм Константина.
    Понеже вярвам в чудеса, искам вяра в тебе да внеса.
    На земята имало е много дълга зима,
    но и любовта оттогава май датира...Давай напред!
  • Какво ще се случи после ли...?
    Ще разбереш, ако не изчезнеш, просто ей така
    Поздрави!!!
  • Понякога ти се иска да сложиш край на това съществуване, което те залъгва, че е Живот.. Тогава си се научил да Живееш. И когато видиш, че Животът е дотук по едни или други причини, трябва да се върнеш в онова съществуване.. А това вече е страшно.. след като си вкусил Живота.. и разбрал разликата между двете Тогава ти се иска просто да изчезнеш... ей така.. да се изтриеш.. да те няма... Какво се случва после - още не знам послеписа... Най-вероятно се примиряваш с този полуживот...
  • Странно нали.. Бях изтъкана от оптимизъм.. сила и Вяра.. Позволих си дори да сбъдвам мечти... Явно е дошло времето да спра.. Да разбера, че теорията - Човек сам избира как да живее - е вярна до някъде... И след като не мога да живея така, както искам.. значи не Живея... Просто съществувам.. А кой би искал само да съществува?!
    Не очаквам да ме разбереш... знам как изглежда отстраниИ знам.., че го казваш, за да се съвзема.. Благодаря ти
  • Благодаря на всички
    Нека си остана без име... та аз дори не съществувам...
  • хубаво написано!
  • Ти с моливче се напиши
    щом тук си вече, на Земята,
    и дори да ти тежи, ти знай -
    Любовта ще властва в душата!
    Поздрави!
  • Чудесно е!!! Поздрави!!!

    п.с. Имам една лична молба. Пишеш чудесно!!! Но това "Без Име" разваля някак си очарованието. Сигурен съм, че носиш прекрасно име!!!
  • Разбирам...
    Поздравче, замисли ме!
Предложения
: ??:??