Последно
Ще си отидеш ти така внезапно,
както ненадейно дойде.
Изскочила със смях през тъмнината,
без страх, без свян
и без да искаш във замяна
от мене нещо да получиш.
Това в началото го знаех още.
Защо и как така се спря,
с какво заслужих красотата
на твоята усмивка млада
и слънчевия лъч на добротата ти.
Дори и досега съвсем не ми е ясно.
А после бързо свикнах
и нищо не променях,
дори се сметнах за месия.
Когато ти пред мен разкри се,
отново силна рана ти нанесох.
Ще си отидеш ти така внезапно.
Това в началото го зная още.
Но, ужас - времето за туй дойде ли?
…. И после само твойте стихове
ще ме горят в безсънните ми нощи.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Любомир Николов Все права защищены
