lubara (Любомир Николов)
204 782
30.06.2009 г., 12:51 ч.

Последно 

  Поезия » Любовна
465 0 3

Ще си отидеш ти така внезапно,
както ненадейно дойде.
Изскочила със смях през тъмнината,
без страх, без свян
и без да искаш във замяна
от мене нещо да получиш.
Това в началото го знаех още.
Защо и как така се спря,
с какво заслужих красотата
на твоята усмивка млада
и слънчевия лъч на добротата ти.
Дори и досега съвсем не ми е ясно.
А после бързо свикнах
и нищо не променях,
дори се сметнах за месия.

Когато ти пред мен разкри се,
отново силна рана ти нанесох.

Ще си отидеш ти така внезапно.
Това в началото го зная още.
Но, ужас - времето за туй дойде ли?
…. И после само твойте стихове
ще ме горят в безсънните ми нощи.

© Любомир Николов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??