29 янв. 2014 г., 15:29

Последно потъване 

  Поэзия » Другая
684 0 2

Окуцяхме от толкова тичане.

Ослепяхме от лъжите изричани.

И фалша ни стиска яко за гушите

и се давим във злоба. Пък суша е!

 

Суша е. Няма вода.

Да измием греха по телата.

Няма лек за греха

и пищи посивяла луната.

 

И се мятаме като риби на сухо,

облещили ей такива големи очи.

И замира вика ни във глухото

със заседнали в плиткото слепи вини.

 

И после е тихо. Като гнойна присъда.

Поемаме за последно въздух... и дълбоко потъване...

© Румяна Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Няма лек за греха

    и пищи посивяла луната.
    Силна образност!
  • Прекрасна поезия - образна и с нестандартни находки!

    Поздравление от мен!: Мисана
Предложения
: ??:??