Последно потъване
Окуцяхме от толкова тичане.
Ослепяхме от лъжите изричани.
И фалша ни стиска яко за гушите
и се давим във злоба. Пък суша е!
Суша е. Няма вода.
Да измием греха по телата.
Няма лек за греха
и пищи посивяла луната.
И се мятаме като риби на сухо,
облещили ей такива големи очи.
И замира вика ни във глухото
със заседнали в плиткото слепи вини.
И после е тихо. Като гнойна присъда.
Поемаме за последно въздух... и дълбоко потъване...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Румяна Всички права запазени
