Последно потъване

rumiana (Румяна )
136 1141

29.01.2014 г., 15:29 ч.

Поезия » Друга

698 0 2

Окуцяхме от толкова тичане.

Ослепяхме от лъжите изричани.

И фалша ни стиска яко за гушите

и се давим във злоба. Пък суша е!

Суша е. Няма вода.

Да измием греха по телата.

Няма лек за греха

и пищи посивяла луната.

И се мятаме като риби на сухо,

облещили ей такива големи очи.

И замира вика ни във глухото

със заседнали в плиткото слепи вини.

И после е тихо. Като гнойна присъда.

Поемаме за последно въздух... и дълбоко потъване...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.