4 мая 2006 г., 17:07

Последно сбогом

949 0 3
Обичах те, повярвай,
но ти дори не ме разбра.
Опитвах се да ти го кажа,
но дори това не пожела.
Защо така се случва винаги,
Защо на мен сега?
Не мога да ти кажа сбогом,
но и не мога да ти кажа да останеш,
защото ако останеш ще разкъсаш душата ми,
а ако си тръгнеш, ще умра!
Просто е, да,
но в мен чувствам празнина.
Трябва вече да си само спомен,
защото аз ще продължа напред,
въпреки болката и
въпреки всичко.
Сбогом, мили,
край на фарса,
който аз сама си сътворих.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ляля Ляля Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...