Навън дъждът валеше,
светлината скоро бе сломена,
а в ковчега ти лежеше,
тъй както никога студена.
Държах те за ръката ти студена,
не бях готов да ме напуснеш,
ревейки със глава склонена
се молех при мене да се върнеш!
Гледах те и тихо ти говорех,
а ти безмълвно на снимката стоеше
и в неприятни спомени се ровех,
докато навън все така валеше.