По филма "Призрак" (1990)
Няма те вече. Напусна живота.
Останах сама в непрогледната нощ.
Очите ми гледат, но нищо не виждат.
Безцелен е погледът, без капка живот.
И вик се изтръгва сред гробно мълчание:
"Къде си? Защо те отнеха от моята любов?"
Сетивата безжизнени виждат бяло сияние.
За сбогом си тук. Ще се видим отвъд.
Затварям очи и усещам присъствието ти.
Прегръщаш ме нежно и с цяла любов.
Сърцето ми - твое е. Душата ми - твоя е.
Докосвам те сякаш си истинска плът.
Последно признание:
"Обичам те."
"Също."
Последните думи: "Сбогом, любов."
Обръщаш се бавно. Потъваш в сияние.
Запътваш се тихо към живота отвъд.
© Мануела Бъчварова Все права защищены