15 апр. 2011 г., 21:40

Последно Сбогом

960 0 0

По филма "Призрак" (1990)

 

Няма те вече. Напусна живота.

Останах сама в непрогледната нощ.

Очите ми гледат, но нищо не виждат.

Безцелен е погледът, без капка живот.

 

И вик се изтръгва сред гробно мълчание:

"Къде си? Защо те отнеха от моята любов?"

Сетивата безжизнени виждат бяло сияние.

За сбогом си тук. Ще се видим отвъд.

 

Затварям очи и усещам присъствието ти.

Прегръщаш ме нежно и с цяла любов.

Сърцето ми - твое е. Душата ми - твоя е.

Докосвам те сякаш си истинска плът.

 

Последно признание:

"Обичам те."

"Също."

Последните думи: "Сбогом, любов."

Обръщаш се бавно. Потъваш в сияние.

Запътваш се тихо към живота отвъд.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мануела Бъчварова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...