Apr 15, 2011, 9:40 PM

Последно Сбогом

  Poetry » Love
955 0 0

По филма "Призрак" (1990)

 

Няма те вече. Напусна живота.

Останах сама в непрогледната нощ.

Очите ми гледат, но нищо не виждат.

Безцелен е погледът, без капка живот.

 

И вик се изтръгва сред гробно мълчание:

"Къде си? Защо те отнеха от моята любов?"

Сетивата безжизнени виждат бяло сияние.

За сбогом си тук. Ще се видим отвъд.

 

Затварям очи и усещам присъствието ти.

Прегръщаш ме нежно и с цяла любов.

Сърцето ми - твое е. Душата ми - твоя е.

Докосвам те сякаш си истинска плът.

 

Последно признание:

"Обичам те."

"Също."

Последните думи: "Сбогом, любов."

Обръщаш се бавно. Потъваш в сияние.

Запътваш се тихо към живота отвъд.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мануела Бъчварова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...