Последно сбогом!
Като книга изписана,
но прочетена грешно.
Като обич неистинска,
като клоун несмешен.
Като дреха износена
и закърпена с черно,
наранена и просеща
не от днес, не от вчера,
аз пътувам на никъде
все по пътя - неверния,
безпардонно неистинска
тръгвам с влака - поредния.
Уморих се от роли.
От фалшиво обичане.
Но не плача! Не моля!
По това си приличаме.
Тъй добре се познаваме
и така се боим...
От инат не признаваме,
че навярно грешим.
Гордостта ни убива,
а едничко "Прости"
всичко би променило,
ала "Сбогом" мълвим...
но прочетена грешно.
Като обич неистинска,
като клоун несмешен.
Като дреха износена
и закърпена с черно,
наранена и просеща
не от днес, не от вчера,
аз пътувам на никъде
все по пътя - неверния,
безпардонно неистинска
тръгвам с влака - поредния.
Уморих се от роли.
От фалшиво обичане.
Но не плача! Не моля!
По това си приличаме.
Тъй добре се познаваме
и така се боим...
От инат не признаваме,
че навярно грешим.
Гордостта ни убива,
а едничко "Прости"
всичко би променило,
ала "Сбогом" мълвим...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валерия Иванова Все права защищены
