17 окт. 2020 г., 05:50

Последно сбогом на Макси - моето куче

2.6K 1 0

 

От малък израсна пред очите ми,

обичаше да ближеш ушите ми.

Душица малка - с топчеста фигура,

душица сладка- с къдрава фризура,

 

пакост след пакост правеше ти,

наред из къщи местенца си маркираше-

на ден поне по три.

 

Навред из двора с котенца се забавляваше,

да ги потормозваш се наслаждаваше.

 

По порасна и започна над дома да бдиш,

с лаене се трудеше, за да го защитиш.

Обичах да те галя и поя,

обичах да те храня и милвам,

обичах да те гушкам, без да се боя.

 

Не можах на команди да те науча,

ала за да може твоето бау бау и обич да получа,

делях с теб стаята си широка,

споделях с теб съня си дълбок.

 

Не ми трябваше будилник дори ,

защото ти беше моята аларма призори.

 

Участ мъчна го сполетя.

О ,Боже,защо го блъсна тази кола?

Защо отне крехката му душа?

Очичките му завинаги угаснаха.

Няма го вече сред нас.

няма го вече ,няма да чувам неговия глас.

Намерил го е татко с изплезено езиче,

както да стои, най обичаше.

За моята плачеща болонка в съня си плача,

без него вече сам във света ще крача.

С плачещи очи пъкъла ще помрача,

виждайки го как на две лапички подскача.

 

Ти беше моят приятел,

ти беше моят талисман.

Врязал съм те в съзнанието си,

запечатах те там.

Ала не бях до теб накрая,

но ще те пазя в сърцето си,

няма да те забравя-

до новата ни среща един ден в рая.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Димитров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...