29 авг. 2019 г., 07:46

Последно "Сбогом" от жената, която не оцени

1.2K 0 0

Аз молех се за мъничко мълчание. 
За уши, които да ме слушат. 
За мечти и малко повествование 
и някой, в който нощем да се сгуша. 
 

Аз молех те да вземеш под внимание 
поне веднъж тази наша връзка. 
И имах едно единствено желание 
да удържиш на думата си мъжка. 
 

Не се замисли- остави ме самичка, 
за да се чувствам отхвърлена и заличена. 
И сама да свивам гнездо като птичка, 
която от своето семейство е унизена. 
 

Сега си тръгвам, но вече е късно. 
Боли те, че така се промених. 
Сега майка ти ми кърши пръсти 
и чак сега се питаш:"Къде сгреших?". 
 

Но няма я вече твоята изгора. 
Догаря с цигарата и с пепелта. 
Върви сега и пий от извора 
горчилката, която сам си ти наля. 

П.П. Посветено на жена, която намери силите да си тръгне. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нора Флорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...