Aug 29, 2019, 7:46 AM

Последно "Сбогом" от жената, която не оцени

  Poetry » Love
1.2K 0 0

Аз молех се за мъничко мълчание. 
За уши, които да ме слушат. 
За мечти и малко повествование 
и някой, в който нощем да се сгуша. 
 

Аз молех те да вземеш под внимание 
поне веднъж тази наша връзка. 
И имах едно единствено желание 
да удържиш на думата си мъжка. 
 

Не се замисли- остави ме самичка, 
за да се чувствам отхвърлена и заличена. 
И сама да свивам гнездо като птичка, 
която от своето семейство е унизена. 
 

Сега си тръгвам, но вече е късно. 
Боли те, че така се промених. 
Сега майка ти ми кърши пръсти 
и чак сега се питаш:"Къде сгреших?". 
 

Но няма я вече твоята изгора. 
Догаря с цигарата и с пепелта. 
Върви сега и пий от извора 
горчилката, която сам си ти наля. 

П.П. Посветено на жена, която намери силите да си тръгне. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нора Флорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....