Последно "Сбогом" от жената, която не оцени
Аз молех се за мъничко мълчание.
За уши, които да ме слушат.
За мечти и малко повествование
и някой, в който нощем да се сгуша.
Аз молех те да вземеш под внимание
поне веднъж тази наша връзка.
И имах едно единствено желание
да удържиш на думата си мъжка.
Не се замисли- остави ме самичка,
за да се чувствам отхвърлена и заличена.
И сама да свивам гнездо като птичка,
която от своето семейство е унизена.
Сега си тръгвам, но вече е късно.
Боли те, че така се промених.
Сега майка ти ми кърши пръсти
и чак сега се питаш:"Къде сгреших?".
Но няма я вече твоята изгора.
Догаря с цигарата и с пепелта.
Върви сега и пий от извора
горчилката, която сам си ти наля.
П.П. Посветено на жена, която намери силите да си тръгне.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нора Флорова Всички права запазени