Аз молех се за мъничко мълчание. 
За уши, които да ме слушат. 
За мечти и малко повествование 
и някой, в който нощем да се сгуша. 
 

Аз молех те да вземеш под внимание 
поне веднъж тази наша връзка. 
И имах едно единствено желание 
да удържиш на думата си мъжка. 
 

Не се замисли- остави ме самичка, 
за да се чувствам отхвърлена и заличена. 
И сама да свивам гнездо като птичка, 
която от своето семейство е унизена. 
 

Сега си тръгвам, но вече е късно. 
Боли те, че така се промених. 
Сега майка ти ми кърши пръсти 
и чак сега се питаш:"Къде сгреших?". 
 

Но няма я вече твоята изгора. 
Догаря с цигарата и с пепелта. 
Върви сега и пий от извора 
горчилката, която сам си ти наля. 

П.П. Посветено на жена, която намери силите да си тръгне.