4 янв. 2008 г., 19:58

Последното писмо

827 0 20

Скреж сякаш обвива сърцето ми,
а съм на топло с Последното писмо в ръка...
Бледо е като листа лицето ми,
взирам се и търся на неизречен въпрос отговора...
Кога си отиде любовта ми,
може би заедно със старата година зимния вятър яхна...
И къде са сега сълзите ми,
за трофеи, може би, без да пита ги открадна...


Листът пред мен трепери, олюляват се и буквите,
образът ти изхода не намира и остава в моята душа...
Пръстенът златен още блести на нежната ръка,
но клетвата ти - жалка избяга и тя с подвита опашка...
Опитвам да заключа всички мисли за теб на студа,
но торнадото-обида в мен остава и опустошава...
Ледена болка сърцето завива,
тази болка ми напомня, че съм жива...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Атанасова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Яяя да не чета повече такива тъжни стихчета!Усмихни се широко,че си имаш принз до теб.Прегръдчици!
  • Вчера четох, днес още повече ми харесаха
    прочувствените сравнения, много близка е
    поезията ти, Танче на много хора, на мен също!!!
    С обич!!!
  • Изпълнено със страдание и болка...Животът те чака, миличка!!!
  • Радвам се, че съм достигнала до сърцето ти, Мойра
  • Листът пред мен трепери, олюляват се и буквите,
    образът ти изхода не намира и остава в моята душа...

    Толкова си близо до мен в този момент с този стих...
    Поздрав и прегръдка!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...