4.01.2008 г., 19:58

Последното писмо

823 0 20

Скреж сякаш обвива сърцето ми,
а съм на топло с Последното писмо в ръка...
Бледо е като листа лицето ми,
взирам се и търся на неизречен въпрос отговора...
Кога си отиде любовта ми,
може би заедно със старата година зимния вятър яхна...
И къде са сега сълзите ми,
за трофеи, може би, без да пита ги открадна...


Листът пред мен трепери, олюляват се и буквите,
образът ти изхода не намира и остава в моята душа...
Пръстенът златен още блести на нежната ръка,
но клетвата ти - жалка избяга и тя с подвита опашка...
Опитвам да заключа всички мисли за теб на студа,
но торнадото-обида в мен остава и опустошава...
Ледена болка сърцето завива,
тази болка ми напомня, че съм жива...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Атанасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Яяя да не чета повече такива тъжни стихчета!Усмихни се широко,че си имаш принз до теб.Прегръдчици!
  • Вчера четох, днес още повече ми харесаха
    прочувствените сравнения, много близка е
    поезията ти, Танче на много хора, на мен също!!!
    С обич!!!
  • Изпълнено със страдание и болка...Животът те чака, миличка!!!
  • Радвам се, че съм достигнала до сърцето ти, Мойра
  • Листът пред мен трепери, олюляват се и буквите,
    образът ти изхода не намира и остава в моята душа...

    Толкова си близо до мен в този момент с този стих...
    Поздрав и прегръдка!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...