Скреж сякаш обвива сърцето ми,
а съм на топло с Последното писмо в ръка...
Бледо е като листа лицето ми,
взирам се и търся на неизречен въпрос отговора...
Кога си отиде любовта ми,
може би заедно със старата година зимния вятър яхна...
И къде са сега сълзите ми,
за трофеи, може би, без да пита ги открадна...
Листът пред мен трепери, олюляват се и буквите,
образът ти изхода не намира и остава в моята душа...
Пръстенът златен още блести на нежната ръка,
но клетвата ти - жалка избяга и тя с подвита опашка... ...