Ivita_Mirianova (Ивита)
65 2798
17 июл. 2022 г., 12:17

Последното писмо 

  Поэзия
1397 10 24

Две-три нещица ти пиша, сине,

не знам дали ще ме завариш жива.

Вчера се сбогувахме и с  Мѝле –

съседът със красивата градина.

Вишната узряла е на двора,

и птичките отново долетяха.

Не виждам, чедо, мътнее взора...

А коминът на родната ти стряха

пак катурна се от снеговете.

Все гледам през перденцето към пътя,

че дано се скоро приберете.

Ей с туй нощес, акъла си все мътя...

При баща ти да ме погребете,

от болести – Задушница пропуснах.

С две-три думи мене споменете,

кога гробарите ковчега пуснат.

Катинар с верига да не слагаш

и черно да не туряш на вратата.

Че тежат най-много... Тъй да знаеш...

Като хомот на живите в душата.

© Ивита Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря сърдечно за милите думи и поставянето в "любими" , Иван!
  • Силни чувства, които докосват сърцето на читателя!
  • Връщащ ме, Иве, към дома и към болката ми! Страхотен стих!
  • Тъжен лирик, Жан- Кристоф, благодаря Ви!
  • Тази българска тишина може да ми разтърси сърцето така, както една войска ювиги, с десет Йерихонски тръби не могат. Благодаря за този стих.
  • Дейка! 💗
  • Благодаря ти, Иржи!
    Ако г- н Петков умее да казва „Не!,” това ще е прекрасно, на само за пенсонерите в България. Точно: „Не!”.Защото от многото „Да” на Банкянската тиква заорахме дъното. И не каква да е тиква, а клонираща се. Понякога се чудя как интелигентни хора му се кланят. До там ли стигнахме?! Толкова ли тежи честта ни?! До „ Винету”, на трета страница!
  • Иви! ...без думи...
  • Настръхнах, Ивита!...Като натрупа годините и нерядко човек започва и такива неща да мисли...Ала за младите е кошмарно да ги слушат! Лично за себе си, предпочитам да оставям светла диря, да не мисля за завети...За сега, но знае ли човек...
  • Благодаря ви, Маестро и Креми!...
    И на добавилите в любими!
    Спокойна вечер и успешна нова седмица ви пожелавам, приятели!
  • Много трогателно и тъжно..., но това е действителността!
    *Като хомот на живите в душата"
  • Трагично, мрачно и актуално. Браво, Иви!
    Българите са национални предатели, които масово изоставят родителите си на произвола на съдбата, за да духнат на Запад. Бог не трябва да проявява милост към тези изменници на родината. А ние им позволяваме да гласуват и да диктуват съдбата ни. Трябва да се простъпва точно обратно - да им се отнеме завинаги българското гражданство!
  • Благодаря, че се отби при мен, Акеми!
  • Майчина орисия...
  • Благодаря ти, Петя!
  • Има. Много самота има.
  • Благодаря ти, Таничка!...
    Действителността наистина е жестока... Толкова много скръб и самота има в Родината ни...
  • Хубав стих, но толкова тъжен... хваща за гърлото...
  • Благодаря ви за прочита и коментарите, които оставихте Тони, Скити, Райна, Пепи и Руми!
    Спокоен и усмихнат да е денят ви, момичета!
  • Хора, времена, думи!
  • Да не остане цвете неполято и дума недоречена и песен недопята...
    Чудесно си го изразила!
  • Да... Тежката участ на самотните ни майки...
  • Стисна ме за гърлото...
    Иви...
  • Изключително силна емоция, която ме завладява и засяда като буца в гърлото, и ме дави. Поздравления, Иви!
Предложения
: ??:??