Последното писмо
Две-три нещица ти пиша, сине,
не знам дали ще ме завариш жива.
Вчера се сбогувахме и с Мѝле –
съседът със красивата градина.
Вишната узряла е на двора,
и птичките отново долетяха.
Не виждам, чедо, мътнее взора...
А коминът на родната ти стряха
пак катурна се от снеговете.
Все гледам през перденцето към пътя,
че дано се скоро приберете.
Ей с туй нощес, акъла си все мътя...
При баща ти да ме погребете,
от болести – Задушница пропуснах.
С две-три думи мене споменете,
кога гробарите ковчега пуснат.
Катинар с верига да не слагаш
и черно да не туряш на вратата.
Че тежат най-много... Тъй да знаеш...
Като хомот на живите в душата.
© Ивита Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря сърдечно за милите думи и поставянето в "любими" , Иван!
-
Силни чувства, които докосват сърцето на читателя!
-
Връщащ ме, Иве, към дома и към болката ми! Страхотен стих!
-
Тъжен лирик, Жан- Кристоф, благодаря Ви!
-
Тази българска тишина може да ми разтърси сърцето така, както една войска ювиги, с десет Йерихонски тръби не могат. Благодаря за този стих.
-
Дейка! 💗
-
Благодаря ти, Иржи!
Ако г- н Петков умее да казва „Не!,” това ще е прекрасно, на само за пенсонерите в България. Точно: „Не!”.Защото от многото „Да” на Банкянската тиква заорахме дъното. И не каква да е тиква, а клонираща се. Понякога се чудя как интелигентни хора му се кланят. До там ли стигнахме?! Толкова ли тежи честта ни?! До „ Винету”, на трета страница! -
Иви! ...без думи...
-
Настръхнах, Ивита!...Като натрупа годините и нерядко човек започва и такива неща да мисли...Ала за младите е кошмарно да ги слушат! Лично за себе си, предпочитам да оставям светла диря, да не мисля за завети...За сега, но знае ли човек...
-
Благодаря ви, Маестро и Креми!...
И на добавилите в любими!
Спокойна вечер и успешна нова седмица ви пожелавам, приятели! -
Много трогателно и тъжно..., но това е действителността!
*Като хомот на живите в душата" -
Трагично, мрачно и актуално. Браво, Иви!
Българите са национални предатели, които масово изоставят родителите си на произвола на съдбата, за да духнат на Запад. Бог не трябва да проявява милост към тези изменници на родината. А ние им позволяваме да гласуват и да диктуват съдбата ни. Трябва да се простъпва точно обратно - да им се отнеме завинаги българското гражданство! -
Благодаря, че се отби при мен, Акеми!
-
Майчина орисия...
-
Благодаря ти, Петя!
-
Има. Много самота има.
-
Благодаря ти, Таничка!...
Действителността наистина е жестока... Толкова много скръб и самота има в Родината ни... -
Хубав стих, но толкова тъжен... хваща за гърлото...
-
Благодаря ви за прочита и коментарите, които оставихте Тони, Скити, Райна, Пепи и Руми!
Спокоен и усмихнат да е денят ви, момичета! -
Хора, времена, думи!
-
Да не остане цвете неполято и дума недоречена и песен недопята...
Чудесно си го изразила! -
Да... Тежката участ на самотните ни майки...
-
Стисна ме за гърлото...
Иви... -
Изключително силна емоция, която ме завладява и засяда като буца в гърлото, и ме дави. Поздравления, Иви!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
