Последното писмо на Дон Хуан ( V )
Загледана Милагрос във далечината,
вглъбена в тежки мисли на терасата стои...
Замислена е, пратеник дали да чака,
или сама и тази вечер в мрака ще тъжи?…
И що да види – в полумрака се задава
забързана кола, и прашна, с номер чужд!
Сърце й трепна, а горката се надява:
“Дано това е от Хуан изпратеният мъж!”
Пред бащини й порти спря колата...
Милагрос кат` девойче припна вън...
Посрещна го с прегръдка на вратата:
"Хуане мой! Пристигна! Сбъднат сън…"
Припламна като мълния искрата...
от Милагрос запленен е дон Хуан...
Разгорещен от страст, във суетнята
със плам поиска да я има още там...
Омагьосан от омайни й целувки,
прехласнат от вида на таз жена,
отдадени в жадувани милувки,
едва прибра го вътре, във дома...
Поведе го… след тях затвори се вратата...
Какво стана ли? Историците мълчат…
Любов неземна, страст ли непозната?…
Но къщите в селото още се тресат…
От този ден нататък все са двама...
Милагрос чурулика, пее дон Хуан...
Тя грее предоволна и спор няма,
лети щастлив той, весел и засмян…
Със доня Хуанита да си вземе сбогом,
написа й Хуан в последното писмо:
"Прости ми, без Милагрос веч` не мога...
И моля те... помни ме със добро…"
вглъбена в тежки мисли на терасата стои...
Замислена е, пратеник дали да чака,
или сама и тази вечер в мрака ще тъжи?…
И що да види – в полумрака се задава
забързана кола, и прашна, с номер чужд!
Сърце й трепна, а горката се надява:
“Дано това е от Хуан изпратеният мъж!”
Пред бащини й порти спря колата...
Милагрос кат` девойче припна вън...
Посрещна го с прегръдка на вратата:
"Хуане мой! Пристигна! Сбъднат сън…"
Припламна като мълния искрата...
от Милагрос запленен е дон Хуан...
Разгорещен от страст, във суетнята
със плам поиска да я има още там...
Омагьосан от омайни й целувки,
прехласнат от вида на таз жена,
отдадени в жадувани милувки,
едва прибра го вътре, във дома...
Поведе го… след тях затвори се вратата...
Какво стана ли? Историците мълчат…
Любов неземна, страст ли непозната?…
Но къщите в селото още се тресат…
От този ден нататък все са двама...
Милагрос чурулика, пее дон Хуан...
Тя грее предоволна и спор няма,
лети щастлив той, весел и засмян…
Със доня Хуанита да си вземе сбогом,
написа й Хуан в последното писмо:
"Прости ми, без Милагрос веч` не мога...
И моля те... помни ме със добро…"
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мила Нежна Все права защищены
- Дон Хуан няма думи от умора...
