Загледана Милагрос във далечината,
вглъбена в тежки мисли на терасата стои...
Замислена е, пратеник дали да чака,
или сама и тази вечер в мрака ще тъжи?…
И що да види – в полумрака се задава
забързана кола, и прашна, с номер чужд!
Сърце й трепна, а горката се надява:
“Дано това е от Хуан изпратеният мъж!”
Пред бащини й порти спря колата...
Милагрос кат` девойче припна вън...
Посрещна го с прегръдка на вратата:
"Хуане мой! Пристигна! Сбъднат сън…" ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up