12 сент. 2012 г., 14:51

Последвай ме

770 0 0

От очите ми струи светлина,

от сърцето ми извира любов.

С пръсти докосвам родната Земя,

в небето чезне денят суров.

 

Лятна нощ над телата се спуска

и сме клада от шептящи устни.

Вековете край нас препускат,

хармония -  усещане вкусно.

 

Галя косите на Луната

и чертая пътя на звездите.

Вървя с километри по водата,

с духа си възраждам горите.

 

Последвай ме до края на света

и до началото на живота.

В душата си намерих ключа

от  Вселената  и  кивота.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Васил Георгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...