12 сент. 2012 г., 14:51

Последвай ме

772 0 0

От очите ми струи светлина,

от сърцето ми извира любов.

С пръсти докосвам родната Земя,

в небето чезне денят суров.

 

Лятна нощ над телата се спуска

и сме клада от шептящи устни.

Вековете край нас препускат,

хармония -  усещане вкусно.

 

Галя косите на Луната

и чертая пътя на звездите.

Вървя с километри по водата,

с духа си възраждам горите.

 

Последвай ме до края на света

и до началото на живота.

В душата си намерих ключа

от  Вселената  и  кивота.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Васил Георгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...