От очите ми струи светлина,
от сърцето ми извира любов.
С пръсти докосвам родната Земя,
в небето чезне денят суров.
Лятна нощ над телата се спуска
и сме клада от шептящи устни.
Вековете край нас препускат,
хармония - усещане вкусно.
Галя косите на Луната
и чертая пътя на звездите.
Вървя с километри по водата,
с духа си възраждам горите.
Последвай ме до края на света
и до началото на живота.
В душата си намерих ключа
от Вселената и кивота.
© Васил Георгиев Все права защищены