Sep 12, 2012, 2:51 PM

Последвай ме

  Poetry » Love
768 0 0

От очите ми струи светлина,

от сърцето ми извира любов.

С пръсти докосвам родната Земя,

в небето чезне денят суров.

 

Лятна нощ над телата се спуска

и сме клада от шептящи устни.

Вековете край нас препускат,

хармония -  усещане вкусно.

 

Галя косите на Луната

и чертая пътя на звездите.

Вървя с километри по водата,

с духа си възраждам горите.

 

Последвай ме до края на света

и до началото на живота.

В душата си намерих ключа

от  Вселената  и  кивота.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васил Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...