12 sept 2012, 14:51

Последвай ме

771 0 0

От очите ми струи светлина,

от сърцето ми извира любов.

С пръсти докосвам родната Земя,

в небето чезне денят суров.

 

Лятна нощ над телата се спуска

и сме клада от шептящи устни.

Вековете край нас препускат,

хармония -  усещане вкусно.

 

Галя косите на Луната

и чертая пътя на звездите.

Вървя с километри по водата,

с духа си възраждам горите.

 

Последвай ме до края на света

и до началото на живота.

В душата си намерих ключа

от  Вселената  и  кивота.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Васил Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...