12.09.2012 г., 14:51

Последвай ме

769 0 0

От очите ми струи светлина,

от сърцето ми извира любов.

С пръсти докосвам родната Земя,

в небето чезне денят суров.

 

Лятна нощ над телата се спуска

и сме клада от шептящи устни.

Вековете край нас препускат,

хармония -  усещане вкусно.

 

Галя косите на Луната

и чертая пътя на звездите.

Вървя с километри по водата,

с духа си възраждам горите.

 

Последвай ме до края на света

и до началото на живота.

В душата си намерих ключа

от  Вселената  и  кивота.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...