19 дек. 2019 г., 10:28

Послепис

763 0 0

 

Ветровете ми носят твоите мисли, 

почти на земята, почти във небето,

долавям ги ала толкова късно,

и незадоволен си остава копнежа. 

 

Нощта ме подсеща за някои спомени, 

толкова чисти, незабравени трепети, 

и ми се иска пак душите невинни, 

да се съберат в едно с всички сили. 

 

А денят, ах колко е хубав, 

заблудата на безгрижния ден,

носи ти нотка надежда,

ала завършваш накрая сломен.

 

Винаги ще търся най-желания допир, 

и в звездите ще намирам по нещо от нас, 

оставено там да блещука високо, 

с несподелено послание от всички планети.

 

И ще вървя двеста години,

да срещна един поглед отново,

за да грейне пламък в сърцето, 

 да почувствам и аз малко.. Любов. 

 

Незадоволен си остава копнежа, 

мечтите достигат своя край,

безлимитното граничи със болка,

не познавам щастието вече..

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Sasha Jordan Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...