Ветровете ми носят твоите мисли,
почти на земята, почти във небето,
долавям ги ала толкова късно,
и незадоволен си остава копнежа.
Нощта ме подсеща за някои спомени,
толкова чисти, незабравени трепети,
и ми се иска пак душите невинни,
да се съберат в едно с всички сили.
А денят, ах колко е хубав,
заблудата на безгрижния ден,
носи ти нотка надежда,
ала завършваш накрая сломен. ...