3 нояб. 2014 г., 23:17

Послепис

722 0 5


Подписвам се със името Носталгия.
И само ти ще разбереш коя съм.
Познаеш ли ме... просто ще избягам
от теб, от себе си, и... любовта си!
От всички тези чувства забранени
най-силна Болката у мен остана.
Сърцето и душата уморени
днес имат спешна нужда от промяна.
И време е да сложа послеписа:
Историята тъжна свършва тук!
Оставям миналото върху листа
и тръгвам срещу слънцето напук.
Напук на теб, на мен, и... любовта ми!
Да върна всичко днес е твърде късно.
Останаха ми кървавите рани,
но мисля, че е време да... възкръсна!
Не бях навярно твоята Дулсинея,
не беше явно моят Дон Кихот...
Споделяй дните с нея, или с нея...
Аз ще се обучавам на... живот.
Сълзите си в усмивка ще превърна
(онази истинската, и щастливата).
От бездната по-силна ще се върна,
за друг ще бъда вече „най-красивата”.
... Надеждата удавника спасява.
И моля се... Дано да се намеря!
Единствено едно ме притеснява...
Че утре е... че утре е... 

....................................... Неделя.



Павлина Соколова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Соколова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • От бездната по-силна ще се върна,
    за друг ще бъда вече „най-красивата”.
    Ето такава ми харесва да те чета- силна и горда!
  • Незабравима вълнуваща Носталгия!
    Любима поредица, която следях с интерес!
    Комплименти!
  • Любим!
    При всеки прочит ми въздейства силно.
  • "Наистина ми се е случило нещо, което е откраднало моята увереност и решимост. Остана ми страхът от промените и несъмнена боязън от всичко непознато, което следва. Ненавиждам неочакваното."

    Въпросът е човек да не задуши своята същност, да не се обезличи и деградира от последиците на случилото се неприятно събитие. Така ще се преоткрие наново и ще е готов сам да се превърне в откривател на нещо наистина истинско..., което явно му е липсвало. Историята от стихотворението ти ми е много близка като преживяване. А, пасажът горе е от "Нещо се случи" на Хелър. Въпреки, че не съм много съгласен с някои разсъждения на героя от книгата, аз си я разгръщам в трудни моменти.
    Поздрав, Павлина!
  • П.П. Написала си чудесен стих!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...