18 нояб. 2007 г., 11:33

Послеписът... 

  Поэзия » Белые стихи
5.0 / 9
1400 0 14

Искам стая

без обещания,

(хладна

и малко възбудена),

в която да вляза

с душата си,

за да я разголиш,

да се събуя

(всеки предразсъдък

пред вратата ти),

докато ти се молиш

на едно разпятие

да ни възкръсне,

кръстни, вярващи...

А после да ме вдишаш

със въпроса:

- Ти научи ли се

да грешиш?...

(на полуизгаснали свещи).

 

          ...

 

Зарадвах се,

че в одаята ти

нямаше обещания

(с глава,

склонена на гърдите ти)

не исках

да ме гложди

послеписът

в извинението,

че душата ми

щеше да измръзне,

съблечена...

© Мирослава Грозданова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
  • Капли падали, падали, падали, будто небо осени грустно плакало, будто жизнь умерла, как солдаты на п...
  • Сегодня, значит, новый год. Кто знает что нам дальше ждёт? Вокруг солнца новый поворот. Сегодня праз...
  • Бросить все и уехать... к тебе. Ты только, обязательно, жди! Мне бы спуститься к Неве, мне бы увидет...

Ещё произведения »