Nov 18, 2007, 11:33 AM

Послеписът... 

  Poetry » White poetry
1357 0 14

Искам стая

без обещания,

(хладна

и малко възбудена),

в която да вляза

с душата си,

за да я разголиш,

да се събуя

(всеки предразсъдък

пред вратата ти),

докато ти се молиш

на едно разпятие

да ни възкръсне,

кръстни, вярващи...

А после да ме вдишаш

със въпроса:

- Ти научи ли се

да грешиш?...

(на полуизгаснали свещи).

 

          ...

 

Зарадвах се,

че в одаята ти

нямаше обещания

(с глава,

склонена на гърдите ти)

не исках

да ме гложди

послеписът

в извинението,

че душата ми

щеше да измръзне,

съблечена...

© Мирослава Грозданова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??